„Мяра“: Само 120 хил. избиратели са на ГЕРБ са излезли да гласуват, половината за Гюров

Андрей Гюров има възможност да разшири подкрепата си на балотажа, докато електоратите на ГЕРБ и ДПС показват сериозна демобилизация. Това са част от изводите в анализа на социологическа агенция „Мяра“ за електоралните и демографските профили на гласувалите на изборите на 25 октомври 2026 г. Анализът е публикуван на сайта на агенцията.

Според данните около 120 хиляди души, определящи се като привърженици на ГЕРБ, са гласували на тези избори. Близо половината от тях са подкрепили Гюров, а около една пета – Илияна Йотова. При ДПС гласувалите са приблизително 50 хиляди, като близо половината от тях са избрали Йотова, а останалите са разпределили подкрепата си между различни кандидати, сред които и Гюров.

За сравнение, на изборите през април електоратът на ГЕРБ е надхвърлял 400 хиляди души, а този на ДПС – 200 хиляди. Според „Мяра“ това очертава значително отслабване на мобилизацията сред привържениците на двете формации.

При ПП–ДБ се наблюдава по-висока мобилизация. Над една пета от участвалите в настоящия вот заявяват, че през април са гласували за коалицията. Това представлява над 300 хиляди души. Като се има предвид, че през пролетта ПП–ДБ получи над 400 хиляди гласа, според анализа остава пространство за допълнителна мобилизация на този електорат.

Гюров вече е получил подкрепата на близо половин милион избиратели, което според агенцията показва способност да привлича гласове и извън традиционните граници на ПП–ДБ.

По-сериозен резерв за мобилизация анализаторите виждат при „Прогресивна България“. По-малко от една трета от гласувалите на 25 октомври, или около 500 хиляди души, заявяват, че са подкрепили формацията и на 19 април.

Според „Мяра“ твърдата подкрепа за партията сред потенциално гласуващите е близо 40%. За сравнение, на априлските избори формацията е получила 44%. Агенцията определя това като очаквано отслабване след електорална вълна, свързана със ситуационен и протестен вот, и отчита възможност за допълнителен ръст на балотажа.

При „Възраждане“ мобилизацията също е отчетлива. Около една десета от гласувалите на 25 октомври заявяват, че през април са подкрепили партията. Костадинов е получил около 190 хиляди гласа, което според анализа означава, че е привлякъл обратно към електоралното ядро на формацията близо 50 хиляди души, вероятно предимно от гласували през април за „Прогресивна България“.

Експерименталните данни на „Мяра“ за евентуалния балотаж между Гюров и Йотова показват, че половината от гласувалите за Костадинов не изглеждат склонни да участват във втория тур. Сред онези, които биха гласували, съотношението на предпочитанията е приблизително две към едно в полза на Йотова.

Подобна, макар и не толкова изразена тенденция се наблюдава при електората на Ивелин Михайлов и при част от по-малките политически формации. Обратна е картината при привържениците на Василев и Христанов, както и сред гласувалите за ГЕРБ. Във всички тези групи се среща и изборът „Не подкрепям никого“.

От агенцията подчертават, че тези данни не трябва да се възприемат като прогноза за балотажа, а като моментна снимка на нагласите след първия тур. Предстои да стане ясно какви позиции ще заемат партийните лидери и как те ще повлияят на поведението на избирателите.

Профилът на избралите „Не подкрепям никого“ се откроява с присъствието на млади хора и привърженици на ГЕРБ и ДПС – формации, които не са имали собствен кандидат на тези избори.

Анализът установява съществени демографски различия между избирателите на двамата водещи кандидати.

Над 20% от гласувалите за Гюров са млади хора, докато при Йотова делът на тази възрастова група е под 10%. Подкрепата за Йотова, както и отчасти тази за Костадинов, е по-силно концентрирана сред хората в средна и по-висока възраст. Близо една трета от гласовете за Йотова идват от пенсионери.

Различията се открояват и по местоживеене. В София Гюров води пред Йотова в съотношение две към едно, докато в по-малките населени места тенденцията е обратна.

Според „Мяра“ тези резултати очертават традиционно противопоставяне между различни обществени и електорални групи, което често се описва като разделение между ляво и дясно. Във вота за кандидати като Гюров относителният дял на висшистите е по-голям, докато при кандидати като Йотова по-силно присъстват хората със средно образование.

По отношение на пола данните не показват ясно изразена женска идентификация в подкрепа на Йотова. Напротив, делът на жените сред гласувалите за Гюров е малко по-висок от средния за вота.

Етническият профил не носи съществени изненади, като според анализа малко по-голям дял от избирателите от турски етнос са подкрепили Йотова.